15.04.2024г.
Вчера на 14.4.2024г. от 16:00ч. се проведе протеста в с. Варвара, обл. Пазарджик. Мирни граждани излезнаха на улицата за да искажат недоволството си от предложенията за изменене на ЗООС и ЗУТ, да защитят правото си на глас.
Ето и подробности от официалното възражение.
1. Относно начина на приемане на законодателните промени
1.1. Приетите на 19.04.2024 г. изменения на Закона за опазване на околната среда и Закона за устройство на територията, чрез Закона за насърчаване на инвестициите противоречат на Конституцията на Република България, както и на принципите и нормите на Европейското законодателство: принципът за устойчиво развитие, високо равнище на защита, мерките за опазване на човешкото здраве (Договора за Европейския съюз ДЯЛ XIV – Обществено здраве и ДЯЛ XX – Околна среда1), на множество актове на ЕС, приети в областта на околната среда и задължителни за Република България.
1.2. В представения законопроект липсва задължителната за законодателната дейност оценка на въздействие на предложените текстове. Измененията се приети без съгласуване със засегнатите министерства, общини, граждани и организации. Приемането на тези текстове „на тъмно“ и „на бързо“, засягащи цялото общество и цялата икономика без обществено обсъждане е нарушение не само на правилника за дейността на НС и Закона за нормативните актове, но и на принципа на правовата държава, защитен от Конституцията на Република България България. Нормите са предложени и приети в драстично нарушение на основополагащите принципи на нормотворческата дейност в европейския правен ред: принцип на доверие в законодателството; правна сигурност; принцип на прозрачност; достъп до информация. Националният законодател има възможността да реши кога и какви стъпки да предприеме в тази посока опазване на здравето на хората и околната среда, но всеки негов акт, с който се намалява установена вече защита влиза в директно противоречие с ДЕС. Това е известно в правната доктрина като принципа за „нерегресиране“ (англ. non-regression principle) на екологичното право, за спазването на който се следи от СЕС в Люксембург. Поради това, приетите вече норми освен, че ще засегнат значително здравето и живота на хората, ще доведа до поредната наказателна процедура срещу страната ни в областта на защита на околната среда.
1.3. Тези промени в последния момент са особено опасни за нас - гражданите, защото приемането на предложените между първо и второ гласуване текстове ограничават изключително екологичните процедури в Закона за опазване на околната среда (ЗООС), улесняват изменението на общите устройствени планове (ОУП) в Закона за устройство на територията (ЗУТ), нарушавайки ни правото на здравословна околна среда, правото на информация и правото на участие на обществеността в процедурите, засягащи околната среда.
2. Относно създаването на нов § 9 в ПЗР на ЗНИ, предвиждащ привилегии на определени инвестиционни проекти по отношение на процедурата по оценка на околната среда
2.1. Инвестиционните проекти за обекти от регионално и национално значение са съпровождани от голям обем информация, видно от значимостта им и съкращаването на сроковете за разглеждане, произнасяне или изразяване на становище относно реализацията им, е недопустимо от гледна точка на засегната общественост и околната среда в засегнатия район. Принципите на европейското право за високо равнище на защита и мерките за опазване на човешкото здраве изискват проекти с потенциал да засегнат значително човешкото здраве и околната среда да бъдат да бъдат подложени на стриктен контрол. Примери за подобни проекти са газопроводни мрежи, хранилища за радиоактивни отпадъци, киселини или пестициди, електропроводи, кариери за добив подземни богатства.
2.2. Поради това съкращаването на сроковете за произнасяне на компетентните органи по ЕО и ОВОС два пъти и същевременно въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие за най-големите и сложни проекти в България е в драстично нарушение на Европейското право конституцията на Република България, като освен всичко друго ще създаде условия за избирателно прилагане на закона и ще стимулира корупционни практики.
3. Относно удължаването на срока на становищата относно необходимостта от ОВОС и решенията по ОВОС от 5 на 10 години – изменения в чл.93 от Закона за опазване на околната среда и предвиждане на ретроактивно действие на тази разпоредба (§1 от ПЗР), чл.96, нова ал.6 от ЗООС
3.2. Предвиденият до момента срок от 5 години за действие на решенията по ЗООС не е самоцелен. Той отразява възможните промени в околната и жилищна среда, върху които инвестиционното предложение би могло да окаже въздействие. Удължаването на този срок, при това със задна дата, е в драстично нарушение на Конституцията на Република България и Директива 2011/92/ЕС за ОВОС. Отбелязваме, че изтеклите вече решения по ОВОС не са отчитани в оценка на кумулативното въздействие на инвестиционни предложения чиито решения са издавани след срокът на изтичането. Това би поставило под риск за оспорване в съда на всички решения на РИОСВ и МОСВ издадени след 2014 година.
3.3. За 10 години условията на околната среда може да са се променили до толкова, че реализацията на дадено инвестиционно предложение да доведе до необратими последствия за околната среда и да представлява пряка заплаха за населението на България и биоразнообразието. Типичен пример е разрастването на жилищната среда, поради строителство и разрешителните за търсене и добив на подземни богатства на метри от нашите домове. Все още 82 общини, от всичките 265 в страната, са без приети общи устройствени планове и е масова практика да няма стратегическо планиране относно видовете териториално разпределение за разрастване на жилищната среда, индустриалните територии, енергийната инфраструктура и транспортна комуникация. Това увеличаване на сроковете за загуба на правно действие ще постави в краен сблъсък частните инвестиции и правото на здравословна околна среда на населението, което се случва на много места и към дадения момент.
3.4. Въпросите, свързани с оценка на здравния риск и спазване на здравните изисквания към устройството на урбанизираните територии са тясно свързани с процедурите по ЗООС и подзаконовите нормативни актове, касаещи извършването на екологична оценка (ЕО) на планове и програми и оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и че в докладите по ОВОС следва да бъдат обхванати всички аспекти, оценката на здравния риск да бъде подробно разгледана и обоснована, а екипът, който е нает от инвеститора и ги разработва на база оценка на риска, извършва преценка на здравния риск. Отбелязано е, че органите на държавния здравен контрол дават своето становище въз основа на представената от възложителя информация и отговорността е на възложителя и екипа, разработил доклада. Министърът на здравеопазването е изразил становище, че ролята на здравните власти в рамките на процедурите по ЕО и ОВОС не е да извършват оценка на здравния риск, което е неизпълнимо предвид нормативно определените срокове, а да оценят пълнотата на представената информация и да преценят доколко аргументирани са направените изводи по отношение възможността от възникване на здравен риск.
3.5. Оценката за наличието или липсата на здравен риск се сочи, че е изцяло отговорност на възложителя и екипа, изготвящ съответната документация в процедурите. Направено е заключение, че органите на държавния здравен контрол нямат за задачи и не разполагат с време и възможност за всеки отделен случай да извършват преценка за степента на значимост на въздействие и оценка на риска за човешкото здраве или да доказват правилността на направените оценки и изводи по отношение на здравния риск.
3.6. Всъщност горното положение вече е довело и до необратими последици за голяма част от населението на България, които ясно личат в доклада за състоянието на здравето на гражданите на Република България за 2022 г на Министерството на здравеопазването:Doklad_za_zdraveto-2022.pdf(government.bg.):
“Статистическите данни за заболяемостта по хоспитализации за периода 2005-2019 г. показват, че броят на хоспитализираните случаи в стационарите на лечебните заведения непрекъснато нараства общо и основно във възрастовите групи над 18 г. През 2020 г. данните показват рязко намаление на броя на хоспитализираните случаи, но от 2021 г. започват отново да се увеличават и през 2022 г. достигат 2 197 743 при 2 013 020 за 2021 г. От 2016 г., освен хоспитализираните случаи на болничните легла, се отчитат отделно и обслужените лица на местата за краткотраен престой. Най-голям е броят на хоспитализираните случаи в стационарите на лечебните заведения на 100 000 население сред лицата над 65-годишна възраст (57 762.7), следва групата на лицата 18-64 г. (28 084.8) и най-нисък е при децата от 0 до 17 години – 2.6 пъти по-нисък от този над 65 години. Сред причините за хоспитализация по класове водещи са Фактори, влияещи върху здравното състояние на населението и контакта със здравните служби (18.5%), Болестите на органите на кръвообращението (12.1%), Болестите на храносмилателната система (9.3%) и Новообразувания (8.6%), които обуславят общо 48,5% от хоспитализациите.”
3.7. Съдът на ЕС се е произнесъл за това към кой момент трябва да е релевантна оценката по чл. 6 параграф 3 на Директива 92/43/ЕИО:
„Всъщност липсата на основателно съмнение от научна гледна точка относно несъществуването на вероятност или на риск от значителни вредоносни последици от този план или от този проект върху съответната зона трябва да бъде установена към датата на приемане на решението относно евентуалното разрешение, което следва да се даде на въпросния план или проект с оглед на извършената оценка на същия (вж. в този смисъл решение от 17 април 2018 г., Комисия/Полша (Беловежка гора), C-441/17, EU:C:2018:255, т. 120. По делото става въпрос за екологична оценка с давност 3 години, която е приета от СЕС за неактуална и поради това несъответна на изискванията на Директивата ).“
3.8. Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда се прилага при намеса в естествената околна среда и ландшафта, включително добив на полезни изкопаеми. Съгласно задълженията по Директивата, държавите-членки приемат всички необходими мерки, за да гарантират, че преди да бъде дадено разрешение за осъществяване, проектите, които биха могли да окажат значително въздействие върху околната среда, наред с другото, поради своя характер, мащаби или местоположение, са предмет на изискването за получаване на разрешение за осъществяване и на оценка относно тяхното въздействие върху околната среда. (чл.2)
3.9. Едно увеличение на сроковете от 10 години ще доведе до пренатоварване от инвестиционни проекти и последващо паралелно стартиране, дори и без отчитане на стратегически нужди на държавата. Това предложение реално би довело до спиране на инвестициите в България, защото нито една инвестиция не би могла да премине оценка на кумулативното въздействие с други сродни инвестиции, независимо, че техните собственици отдавна са се отказали от тях, но те създават натоварване просто защото решенията им по ОВОС ще са действащи.
4. Относно възможността комплексните разрешителни да се издават от РИОСВ, вместо от ИАОС (чл.120, ал.1 от ЗООС, чл.123в, §1, т.76 от ЗООС)
Трябва да посочим, че в повечето РИОСВ към момента липсва административен капацитет да поемат такава отговорност като издаване на комплексно разрешително и познаване на изискванията на Директива 2010/75/ЕС. В повечето от РИОСВ нямат инженери и химици на щат.
Настояваме ИАОС да остане компетентен орган за издаване на комплексни разрешителни по реда на чл. 117 и последващи от ЗООС , а не предложените директорите на регионалните инспекции по околна среда и води. Комплексните разрешителни могат да включват един или повече случаи на ОВОС и не могат да бъдат част от едно решение по ОВОС
5. Относо премахването на двуистанционния съдебен контрол (чл.88, б.Б, чл.93,б.В, чл.99, в.в от ЗООС.
5.1. Промяната на възможността за двуинстанционно обжалване на решенията по ОВОС е в противоречие с правото на Европейския съюз.
5.2. Чл. 3 (3) от Договора за Европейски Съюз (ДЕС) изисква „високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда“. Същото изискване е повторено в специалните разпоредби на чл. 114 и чл. 191 от Договора за Функционирането на Европейския Съюз (ДФЕС). Това е основен принцип, в светлината на който следва да се тълкуват всички останали нормативни актове, включително и проектите за изменения на такива, съгласно практиката на Съда на Европейския Съюз в Люксембург (СЕС). С други думи, отправната точка е зададена от договорите на ЕС, и тя е висока степен на защита на околната среда или повишаване степента на защита. Съответно, всяко изменение на съществуващото право (било то правото на Съюза или на държавите членки), което допринася за повишаване на степента на защита на околната среда, е стъпка напред по смисъла на чл. 3 (3) ДЕС, и всяка стъпка за ограничаване на възможностите за такава защита е стъпка назад. Такава позиция застъпва СЕС в своите решения по всички екологични дела.
5.3. Националният законодател има възможността да реши кога и какви стъпки да предприеме в тази посока, но всеки негов акт, с който се намалява установена вече защита влиза в директно противоречие с ДЕС. Това е известно в правната доктрина като принципа за „нерегресиране“ (англ. non-regression principle) на екологичното право, за спазването на който се следи от СЕС в Люксембург.
5.4. От 2007 г. производството по административни дела в България е двуинстанционно (чл. 10 ЗСВ) и това е принцип, който важи за всички сфери на обществения живот, независимо от техният приоритет за деня. Производството е двуинстанционно включително по редица дела с висока степен на обществена значимост, например обжалване на ПАМ, на откази за издаване на разрешителни при лицензионни режими или отнемане на такива, комплекси разрешителни на големи индустриални обекти и пр. В този контекст въведеното изключение от този принцип за определена категория екологични дела контрастира с останалите материи на административното право. Такъв контраст влиза е в рязко противоречие с изискването на чл. 3 (3) ДЕС.
5.5. Това противоречие не се отменя с условието проектът да бъде определен с акт на Министерския съвет (МС) за такъв с национално значение. Причината е нарушението на принципа на пропорционалността (чл. 5 от ДЕС). Защитата на едно право – както възможностите за достъп до правосъдие, така и интензивността на съдебния контрол – следва да расте в съответствие с неговата значимост, не да намалява. Когато даден инвестиционен проект има висока обществена значимост, и засяга широк кръг обществени интереси – както екологични, така и социални, икономически, културни и др. – той следва да бъде обсъден с по-широко, а не при ограничено гражданско участие. Съответно гражданите трябва да имат повече, а не по-малко възможности за установяване на пороци при вземането на решение, а проверката извършвана от съда трябва да бъде по-интензивна (по широк съдебен състав, повече инстанции и пр.). Решението на МС за определяне на „обект от национално значение“ представлява пускането му по “бързата писта“, с по-малко обсъждане и по-малко възможности за преглед на неговата законосъобразност. Евентуалното обсъждане в МС не може да замени гражданското участие във всички следващи фази при одобрение и реализацията на проекта (например ОВОС или екологична оценка) и възможността на гражданите да атакуват адекватно евентуалните закононарушения. Напротив, ако проектът е толкова важен, че да бъде обявен за национален приоритет, законодателят следва да разшири кръга на лицата с право да обжалват, и броя на инстанциите които могат да установят евентуалните пороци.
5.6. Мотивите, с които е приета регресивната поправка на ЗООС – опасения за прекомерно забавяне на големи и сложни проекти, загуба на европейско финансиране и пр. – са неприемливи от конституционноправна гледна точка и с оглед правото на ЕС. По принцип всяка възможност за гражданско участие, и всяка възможност за обжалване забавят държавно-административната машина. Но същото може да се каже за провеждането на свободни избори, приемането на закони на две четения от представителен форум и пр. В съвременното административно право е прието за безспорно, че гражданското участие и адекватния достъп до правосъдие не са някакъв лукс, а необходимост тъкмо за ефективността на управлението. Ако законодателят иска да актовете за одобряване на приоритетни проекти да стават окончателни бързо, може да го постигне като направи съдебната система работеща, а не чрез създаването на “бърза писта“ която я заобикаля. Последното регресира не само опазването на околната среда, но и управлението на правото, добрата администрация и борбата с корупцията.
5.7. В този смисъл е и трайната практика на СЕС, който неотклонно тълкува всички разпоредби на екологичното право разширително, т.е. в посока на по-широк обхват и по-висока степен на защита на околната среда. Например:
В делото Associazione Italia Nostra Onlus СЕС обобщава: “Съгласно практиката на Съда член 191, параграф 1 ДФЕС допуска приемането на мерки ... доколкото тези мерки допринасят за запазването и за защитата на околната среда, както и за подобряването на нейното качество.“
В делото Inter-Environnement Bruxelles СЕС постановява, че ограничителното тълкуване на Директивата за ОВОС направено от националните органи би засегнало полезното действие на тази директива, предвид целта ѝ да гарантира високо равнище на защита на околната среда.
5.8. Всеки обстоен анализ на решенията на Съда демонстрира, че изискването за „високо равнище на защита“ не е просто цел, към която администрацията трябва да се стреми, а ефективно действаща правна норма, която СЕС прилага винаги, когато трябва да се търси баланс между инвестиционните интереси и опазването на околната среда. Очевидно изменението на ЗООС, ограничаващо броя на инстанциите за определени категории екологични дела, към което ни връща настоящото предложение на народните представители е приоритизирало първото, докато СЕС, когато прилага цитираните текстове от ДЕС и ДФЕС, настоява за приоритет на второто.
6. Относно измененията на ЗУТ, предвиждащо със заповед на министър или областен управител да бъдат променяни общите устройствени планове – създаване на нов §11 в Закона за устройство на територията
Това законодателно решение е удар срещу местното самоуправление, нарушава Конституцията на Република България и изключва гражданите от процесите на вземане на решение. То de facto заличава правото на една община е едно населено място да решава начина и посоката на развитие си, създава правна, обществена и икономическа несигурност.