Географското положение, климата и релефа на района са предопределили формирането на своеобразен биотичен комплекс, уникален по видов състав и ландшафтно разнообразие. Липсата на информация и специализирани научни изследвания за флората и фауната на района са единствената причина за изключването на големи части от разнообразния ландшафт от европейската екологична мрежа „Натура 20000“ , както и изграждането на система от защитени територии. Първите целенасочени изследвания върху фауната и флората на района са от 2022 г., когато специалисти от АУ Пловдив, ИБЕИ БАН, НПНМ БАН, ЛТУ и СУ „Св. Климент Охридски“ проведоха серии отпроучвателни експедиции, основно в местността „Голак“ и близките периферии. Регистрираните в края на 2022г. защитени животински видове шипоопашата и шипобрдрена сухоземни костенурки, царския орел и лалугера бяха достатъчно основание за уведомление на компетентните и местни органи и стопиране на всички ИП (инвестиционни предложения), застрашаващи бъдещото им съществуване и влошаване качеството на жизнената им среда. От началото на 2023 г. беше положено началото на целенасочен екологичен мониторинг, изпълняван от специалисти по различни групи на биотата. Особен акцент на проучванията са защитените, редки и ендемични растителни и животински видове и местообитанията от приложенията на ЗБР и Червената книга на България, опазването на които изисква обявяване на Защитени зони от мрежата Натура 2000 и защитени територии по смисъла на ЗЗТ. В района на проучванията са регистрирани, значими за българската фауна гръбначни видове като дъждовник и жълтокоремна бумка от земноводните, двата вида сухоземни костенурки, обикновената блатна костенурка, голям и тънък стрелец от влечугите, орел змияр, осояд, малък креслив и скален орел, ливаден блатар и мн. др., а от бозайниците с особено видово разнообразие са представени от дребните бозайници, гризачите и прилепите, а от едрите интерес представляват мечката, вълка, дивата котка, видрата и пъстрия пор. Безгръбначната фауна на района в момента е в процес на проучване, което ще стане достояние през следващата година. Регистрирани са някой от защитените видове, които ще послужат като аргумент при защитата на района и проектирането на потенциалните граници на биологично приоритетните територии. Обект на проучване са всички типове екосистеми в района на м. „Голак“, които предполагаме, че са основание за голямо разнообразие от видове животински съобщества. Освен сухоземните животински видове, обект на проучвания са още водните и почвените съобщества, които са изключително ценни като индикатори на жизнената среда и степента на антропогенна повлияност. Целта на комплексните ни биотични проучвания е пълно картиране на фауната на района, което да е основа както на разумна природозащита, така и за база върху която да се гради развитие на алтернативни практики, свързани с експлоатация на природните дадености с минимални въздействия върху биологичното разнообразие и консервация на значимите животински видове, чрез пряка индивидуална защита и такава на техните местообитания. Предвиждаме разработването на редица от природозащитни и природосъобразни проекти, свързани с картирането на еко маршрути, утвърждаване на природни иновативни атрактиви за туризъм и отдих, пермакултурно озеленяване и градинарство, пасищно животновъдство и традиционно земеделие и национална кулинария.
Фауна
Животински видове
| Вид | Латинско наименование | Група |
|---|---|---|
| Голям гмурец | Podiceps cristatus | Птици |
| Гривеста чапла | Ardeola ralloides | Птици |
| Нощна чапла | Nycticorax nycticorax | Птици |
| Малък воден бик | Ixobrychus minutus | Птици |
| Червена чапла | Ardea purpurea | Птици |
| Малка бяла чапла | Egretta garzetta | Птици |
| Голяма бяла чапла | Egretta alba | Птици |
| Сива чапла | Ardea cinerea | Птици |
| Малък Гмурец | Tachybaptus ruficollis | Птици |
| Орел змияр | Circaetus gallicus | Птици |
| Царски орел | Aquila heliaca | Птици |
| Голям корморан | Phalacrocorax carbo | Птици |
| Черен щъркел | Ciconia nigra | Птици |
| Ням лебед | Cygnus olor | Птици |
| Бял щъркел | Ciconia ciconia | Птици |
| Сива патица | Anas strepera | Птици |
| Вълк | Canis lupus | Хищници |
| Дива котка | Felis silvestris silvestris | Хищници |
| Кафява мечка | Ursus arctos | Хищници |
Легенда
| Означение | Значение |
|---|---|
| ! | Видове от приложение № 3 на ЗБР |
| !! | Видове в червената книга на БГ с категория -почти застрашен |
| * | Видове в червената книга на БГ с категория – уязвим |
| ** | Видове в червената книга на БГ с категория – застрашен |
| *** | Видове в червената книга на БГ с категория – критично застрашен |
Уведомление за защитените видове в местността и план график за картирането и
Флора
Ридът Голак е разположен на границата между Горнотракийската Низина и Склоновете на Западните Родопи. Изграден е от протерозойски мрамори на възраст 600 милиона години. Тези фактори обуславят разнообразния флористичен състав на местността. Срещат се както низинни и полски видове, така и планински и горски, а също така и характерни петрофитни видове. Има субсредиземноморски растения и такива, характерни за умерените ширини, а също и балкански ендемити. От направените наблюдения и анализ на растителните видове се вижда, че в месността Голак се срещат три вида редки растения, пет балкански ендемита (накои от които представени с по едва няколко популации в България), седем вида включени и опазвани от Закона за биологичното разнообразие и пат вида включени в конвенцията CITES. По отношение на природните съобщества бяха установени пет натура 2000 местообитания по директива 92/40, както и четири природни съобщества включени в Червената Книга на България. При по-продължителни и задълбочени наблюдения е много вероятно и откриването на още защитени растения.
Растителни видове
| Вид | Латинско наименование |
|---|
Дивата флора на Ветрен дол
Пермакултури
План за интегрирано развитие /ПИРО/ на община Септември 2021 – 2027 г. е основният общински документ, инструмент за управление и координация на съвместните усилия на местната власт, бизнеса и гражданските организации на общината.Това е план, който интегрира и регулира интересите на всички заинтересовани страни и цялата местна общност за устойчиво развитие през следващите 7 години и предлага мерки, дейности и конкретни проекти в основните направления на устойчивостта от икономическа,социална, екологическа културна и управленска гледна точка.
Според ПИРО първичният (аграрен) сектор е с важно значение за развитието на общината.Данните показват, че сектор “Селско, горско и рибно стопанство“ е ключов за Община Септември и той продължава да се развива успешно. Той осигурява около 10% от заетостта в местната икономика. Увеличаващият се брой предприятия и обработваеми площи означава, че продължава да се инвестира в отрасъла, което от своя страна осигурява нови възможности за неговото развитие.
По данни на Агростатистиката към Министерство на земеделието: на територията на с. Ветрен дол са регистрирани 53 земеделски производители, които обработват 4510 дка земеделска земя и отглеждат 743 бр. тревопасни животни; на територията на с. Паталеница са регистрирани 25 земеделски производители, които обработват 7456 дка земеделска земя – и отглеждат 534 бр тревопасни животни.Отглеждат се преимуществено плодове и зеленчуци, лозя и овощни дръвчета, както и зърнено-житни култури.
Откриването на кариери за добив на подземни богатства в землищата на двете села ще нанесе непоправими вреди на земеделието в района.
Интервенцията върху земната повърхност при добива ще компрометира скалната основа и геоложката структура, което ще даде сериозно отражение върху характера и режима на подпочвените води, заедно с релефа, климата, почвената покривка и растителността. Отделените във въздуха прахови частици ще попречат на пълноценното опрашване на растенията, съответно ще се намалят добивите от земеделска продукция. Създаденият стрес, след намесата при добива на полезни изкопаеми в естествения ход на природните процеси, ще се отрази върху живота на растенията и животните, вкл. на пчелите в региона. Необходими са много години, за да се приспособят частично биосистемите към новата /принудително променена/ природна среда. Тъй като няма да се генерира печалба от производството на земеделска продукция, земеделските производители ще прекратят дейността си, а от там ще се повиши и нивото на безработица.
Здраве
В землището на с. Ветрен дол са измервани неколкократно в годините едни от най-високите нива на отрицателни йони в България. Отрицателните йони подобряват функцията на дихателната система, имат релаксиращ ефект и възможност да нормализират дихателната честота, понижават кръвното налягане и облекчават напрежението, подобряват енергийните нива и цялостното излъчване, също така, нормализират нивата на серотонин в мозъка, като потенциално подобряват положителния облик и настроението на човек.Причината за високите нива е в уникалната комбинация от местния вятър наречен „речник“,спускащ се от дефилето, който вентилира въздуха, планината изобилстваща с букови и дъбови гори, водата идваща от река Чепинска, минералните извори с високите температури, води богати на сяра и минерали и мекото слънце, което от 365 дни в годината го има цели 290.
Курорт
През 1963г. в ДВ, бр. 54 чрез заповед No2620 на НМНЗСГ, с. Ветрен дол е обявено за балнео-лечебен курорт от местно значение. В Закона за здравето с Наредба No14 от 02.1987г., регламентираща курортите, местностите и курортните ресурси, в чл.25(1)а и чл.26(1), т.1 и т.3 ясно се описват забранените дейности като кариери, баластриери, промишлени и други дейности, замърсяващи въздуха, водите и почвите, който увреждат курортните ресурси и природната среда, нарушават естествения ландшафт и загрозяват природата. В писмо отговор на инициативният комитет във Ветрен дол от 05.2022 г. Министъра на здравето отговаря, че са категорично ПРОТИВ изграждането на кариери предвид статута на селото!
Център за изследване на дълголетието
През 80-те години на 20 век в СССР се създава програма, която цели намирането на място с високи енергийни и здравни нива, където да бъде построен изследователски център за целящ намирането на методи за удължаване на човешкият живот максимално. Проектът е наречен “Марица-Нева“ и мястото, което е избрано за постояването му е в северните поли на рида Къркърия-Ветрен дол, Паталеница, Црънча, Дебращица.
Юнеско
През 2007г. на Официална „Златна церемония“, Национален конвент на експертите и Официално представителство на уникалните селища в Европа, връчва на с. Ветрен дол Златна карта за уникално историческо, културно и природно наследство. С това се дава официален статут на селище с висок престиж и принос за авторитета на България. Селищата с такъв статут са представяни пред Международните институции донори в Културните центрове и Търговските ни представителства във всички европейски столици.
Природни ресурси
Релеф и геоложки преглед
Релефът на селото е разнообразен. Тук се съчетава планина,равнина, речно корито и минерални извори.Землището на Ветрен дол се простира на изток от Чепинската река и нейния пролом, върху северния склон на Каркария, чието било достига 1500 м, също върху хлътналия двоен конус на Чепинската река и Пазарджишкото поле, на територия от 5 200 дка. Съвременния релеф на рида Каркария се е оформил от неогена насам, когато е бил подложен на неколкократни издигания и денудационни заравнявания, чийто останки са запазени по билото на рида и неговите склонове във вид на стъпала.Склонът на Каркария е изграден от кристалинни шисти, гнайси и в полите-от кристалинен варовик.
Пластовете на всички видове скали имат западно-източно разпространение и наклон към север. Този склон тук е сравнително стръмен. Тук по-близо, отколкото до Варвара, е хлътнатината Кутела, където започва да се губи поройният конус на Чепинската река и улеснява разклонението на последната. По склона Каркария се разпознава долното левантийско стъпало-височината Голак, и горното-понтийското-височината Дъбовица (940 м.). както откъм страната на Варвара, така и откъм тази на Ветрен дол проломът на Чепинската река е с много стръмни стени. При селото е струпан много склонов и речен разрушен материал от кристалинни шисти, кристалинен варовик и гранит, а надолу в полето дребнозърнести алувиални и встрани от реката вероятно плейстоценски отложения.
Полезни изкопаеми
В района на селото има изоставена кариера за варовик,от която се е правила бяла мозайка, а преди това на същото място в подножието на хълма Голак са съществували две варници.Преди години Чепинска река е влякла и руди, и в селото е имало самоков, мадан и ливници за преработката им.
Откриването на кариери за добив на подземни богатства в землищата на двете села ще нанесе непоправими вреди на земеделието в района.
Климат
Климатът на селото е уникален. Това се дължи главно на разположението на Ветрен дол в подножието на планина и в равнина. В ниските части климатът е преходно-континентален, а в по-високите планински. Пролетта е хладна, а лятото-топло с горещи дни през юли и август.Много рядко тук се образуват мъгли и падат слани.Времето е прохладно през летните месеци и сравнително меко през зимните. Важна климатична особеност е местния вятър (“речник“), който се спуска по Чепинското дефиле. Той се проявява два пъти дневно за по 2 часа сутрин след изгрев слънце и вечер преди залез. Този вятър освежава и прочиства въздуха във Ветрен дол и Варвара.Валежите са изобилни през всички сезони.
Хидрография
Ветрен дол се ползва с рядко богатство на вода, което се дължи на Чепинската река. Над селото от нея се отделят известните ни стари канали-реки: Якаарк или Краишка река, която откъм юг заобикаля селото и се отправя в източна посока към село Ляхово, река Ортаарк или Средна река, която в североизточна посока се направлява към село Братаница, където се нарича Голяма река. От Ортаарк северно на селото се отделя Пулчоварк, част от който пък има клон към село Лозен. Изобилната вода на тези канали-реки най-напред служеше в селото за движение на много воденици: на Ортаарк - 8, общо с 46 камъка, от които сега са останали 3 воденици; на Якаарк -2 воденици с 10 камъка, една тепавица и два дарака за вълна. Ветрен дол минавало за най-голямо воденичарско село в Пазарджишко още в турско време, когато тепавиците са били 2, а имало и една дъскорезница.
Естествено чрез тези канали обилно се напоявали земеделските култури не само на Ветрен дол, но и на съседните села. Днес обаче при новите напоителни системи тези стари канали са в действие до големия канал “Алеко-Потока“, който ги пресича. Водата на Чепинската река се взима за Варварската напоителна система, един от каналите на която в източна посока, подсилен с вода от “Алеко-Потока“ чрез помпени станции, напоява землищата на каркарийските села. Чепинската река не наводнява Ветрен дол, а река Връщика(Пишман дере), която слиза по каркарийския склон с голям наклон.
Студени извори наблизо до Ветрен дол няма. Затова в миналото вода за пиене се взимало от каналите-реки и от бунарите (кладенците) в селото, които били 6 на брой, все в речен нанос от чакъл и пясък. От 1936 г. Бунарите са изоставени и вода за пиене се взима чрез открито водохващане в долината на река Връщика и модерен водопровод. В пролома на Чепинската река, отдясно на последната се намира минерален извор с вода от кисел състав с температура 64 C. Използва се за баня, която лекува болестите: катар на жлъчката, хемороиди, подагра, захарна болест и други. Има изградени 2 бани-едната от югоизточната страна е на Ветрен дол, а другата от северозападната на Варвара. Чрез тръба минералната вода минава през селата Варвара, Ветрен дол, Братаница и стига в Пазарджик, където се използва в градската минерална баня.
Почви
Почвите във Ветрен дол са алувиални и алувиално-ливадни край реката и кафяви горски и канелено горски в планината над селото. Почвата е доста камениста в равнината,което се дължи на влияние на водата през вековете.
Гори
В рида Каркария преобладават широколистните растителни видове като дъб,бук,габър,липа и др. смесени на места с иглолистните бор,ела,смърч и др. Интересна храстова растителност има на хълма Голак. Селото е известно с тополовите насаждения. Горският фонд на селото днес възлиза на 12 500 дка, като в миналото той е бил около 15 000 дка. На площ от 550 дка е разположен черешов масив с вилна зона с около 70 вили.Името му е “Баталите“.